Библиотека    Сергей Есенин    
 


Бабушкины сказки

Сергей Есенин


 


Бабини приказки

Сергей Есенин


 
 

В зимний вечер по задворкам
Разухабистой гурьбой
По сугроба, по пригоркам
Мы идем, бредем домой.

Опостылеют салазки,
И садимся в два рядка
Слушать бабушкини сказки
Про Ивана-дурака.

И сидим мы, еле дышим,
Время к полночи идет.
Притворимся, что не слышим,
Если мама спат зовет.

Сказки все. Пора в постели.
Ну, а как теперь уж спать?
И опять мы загалдели,
Начинаем приставать.

Скажет бабушка несмело:
"Что ж сидеть-то до зари?"
Ну, а нам какое дело, -
Говори да говори.

1917

 

В зимна вечер зад дворове
разлудувана тълпа,
ний през преспи и стобори
към дома се мъкнем пак.

Щом омръзнат ни шейните,
в къта сядаме на крак,
баба шепне в тъмнините
случки за Иван - глупак.

Нощ е вече. Ний стоиме
притаили дъх и слух.
Мама вика ни да спиме,
всеки прави се на глух.

Стига приказки. В леглата!
Ех, а как сега да спим?
Мир не дават ни словата,
всички викат до един.

Гледа баба, уж се кара:
"Чак до утре ли ще бдим?"
Друго ний какво да правим? -
Говори ни, говори!

1917

 
 
© Сергей Есенин
 
© Сергей Есенин
© превод от руски език - Мария Шандуркова
(с разрешение)