THE BANYAN TREE

Rabindranath Tagore


O you shaggy-headed banyan tree standing on the bank of the pond, have you forgotten the little child, like the birds that have nested in your branches and left you?

Do you not remember how he sat at the window and wondered at the tangle of your roots that plunged underground?

The women would come to fill their jars in the pond, and your huge black shadow would wriggle on the water like sleep struggling to wake up.

Sunlight danced on the ripples like restless tiny shuttles weaving golden tapestry.

Two ducks swam by the weedy margin above their shadows, and the child would sit still and think.

He longed to be the wind and blow through your rustling branches, to be your shadow and lengthen with the day on the water, to be a bird and perch on your top-most twig, and to float like those ducks among the weeds and shadows.

© Rabindranath Tagore







БАНИАНОВОТО ДЪРВО

Рабиндранат Тагор


О разчорлено банианово дърво, стоящо на езерния бряг, нима забрави малкото дете, като птиците, които гнездяха между клоните ти и напуснаха?

Не го ли помниш – седнало до прозореца, потънало в размисли за плетеницата на корените ти, впиващи се дълбоко в земята?

Жените идваха да напълнят делвите си от езерото, а твоята огромна черна сянка се мяташе върху повърхността на водата, като спящ, който се мъчи да се събуди.

Слънчеви лъчи танцуваха по леките вълни, като неуморни малки совалки, които тъкат гоблен от злато.

Две патици плуваха край гъсто обраслия бряг над собствените си сенки, а детето седеше неподвижно, потънало в размисъл. Той мечтаеше да е вятъра, който духа през шумолящите ти клони, да е сянката ти и да расте надлъж върху повърхността на водата с напредването на деня, да е птица, която е кацнала на най-високата ти клонка, и - като патиците – да се плъзга безшумно между тревите и сенките.



© Рабиндранат Тагор

© превод от английски език - Стоян С. Стоянов