The roadside poplars had a strange dream
that the refugees are returning home.
They stopped before the village at the hill,
looking to see their birth houses.
The village, nestled in a ravine,
was not prepared to meet them
and their mothers locked the front doors,
and went to bed starving like the street dogs,
hiding their tears in the dark.
If they knew that their loved ones were coming back
they would have rather baked some pastry
with feta cheese and spinach
instead of grieving.
They would have rather sang and danced with joy
instead of waiting for Death to come.

The roadside poplars dreamt the dream
of the abandoned mothers
and they also wept in their sleep.
Somewhere there,
a small village sleeps
hidden in the ravine.

Сънуваха крайпътните тополи,
че бегълците се завръщат...
Преди селцето спират на завоя
и търсят с поглед бащината къща.
Селцето, сгушено във долчинката,
не е подготвено, не ги очаква
и майките, залостили вратата,
не правят баница. Дори понякога
си лягат гладни, без да се усетят
и в тъмното поплакват скришом.
Защо тъгуват те? Защо сърцето
на майките е неспокойно и разбито?




Сънуваха крайпътните тополи
съня на изоставените майки
и плакаха насън. А от завоя
се вижда в долчинката село малко.