I’ll take a handful of the sacred soil
in my departure from the homeland.
I ‘ll wrap it tight in a white cloth,
there - halfway around the world.
I sold my priceless lovely home,
I will sell the pride I own
to give my kids the only chance
I'll pay for that
in cash and in advance...
We're gonna catch the last of trains
to the furthest destination
We cannot languish meekly any more
like some kind of pathetic, brainless beasts?
How can I wait for Things to change
while doing nothing and complaining?
Time flies! I 'm running out of time...
Just take a look at all these crimes,
Life isn’t getting better
I have decided – I will go
Halfway around the world
I’LL try to make my forlorn soul
to love some other foreign country.
Here, I'm restless for my kids...
I cannot clench my heart in a fist...
I cannot get to sleep through the endless nights.
I want to keep my kids alive.
Away, away from this ghost town
where the ugly faces of starvation roam -
invisible and horrifying.
Here, my children will receive
only
the leftovers of lavish lunches.
The generation which they would create
would be a bunch of fated souls,
condemned only to the fear.
I’ve sold my priceless lovely home,
I’ve sold the pride that I had once owned
to give my kids the only chance
I’ve paid in cash and in advance...
I took a handful of sacred soil
in my departure from the homeland.
I keep it tight in a white cloth,
close to my aching heart...

Шепа пръст ще си взема на тръгване
от свещената родна земя.
Ще я нося , увита във кърпичка,
там – на другия край на Света.
Ще продам своя дом, всички спомени
и ще дам на децата си шанс
да постигнат мечтите си скромни.
Ще платя за това във аванс...

На последния рейс ще се метна,
за да търся по-сносен живот.
Как покорно и тихо да кретам
като жалък, безмозъчен скот?
Как да чакам по-светли години?

Нямам време ... То бързо лети.
Вече лято поредно премина,
а животът ми тук не върви.


Ще накарам насила душата си
да обикне Земята на друг.
Неспокойна съм тук за децата си...
Как да стискам сърце във юмрук?
Как да спя във безкрайните нощи,
ако те са навън, из града,
в който бродят невидими, лоши,
безпощадни лица на глада...

Те, децата ми, тук ще работят
за трошички от пищен обяд,
ще създават деца безимотни
и от страх не ще могат да спят...






Шепа пръст ще си взема на тръгване,
моя бащина, родна Земя.
Ще те нося , увита във кърпичка,
там – на другия край на Света.