Stop listening to the tales of the spring rain,
Don’t be afraid of the summer heats
and the winter chills.
There is no point in believing in romance!
We are unworthy slaves!
Join the crazy rhythm of Time.
Step down on the ground and
sink slowly in the knee-deep mire
sweating from morning till dusk...
Even though every single fibre moans in your body,
wade in the deep mud, work - again ... and again ...
Don’t stop! The breaks make you think ...
Thinking hurts ! Your thoughts are depressing.
Take all the pain upon your shoulders!
Go to work overtime with the patience of an ox.
Do not look up! – Olympus is beyond your reach ...
You are not on The Guest List of the gods.
Wading in mud is our destiny!
Come down to Earth! You have no soul!

Не вярвай във топлия пролетен дъжд,
във летния зной, в януарския студ.

Не вярвай в романтика! Нали си мъж!

Включи се навреме във ритъма луд...
Стъпи на земята! Във кал до колене
потъвай, поти се от сутрин до мрак...

Дори всяка фибра във тебе да стене,
гази във калта, работи – пак...и пак...
Не спирай! Починеш ли мъничко само,
започваш да мислиш...Тогава боли!
Метни всички болки през морното рамо
и с волско усърдие, ти, работи!
Не гледай нагоре! - Върхът е далече...
До него не можеш да стигнеш пеша...
Да газиш във кал – доживот си обречен!
Стъпи на земята! Ти нямаш душа!