Sometimes
(only sometimes)
I feel the desire to punish the unjust
and to comfort the miserable.


Then I can feel God in my soul.
But I must restrain myself,
because I have no right to be the Lord
I have no right to condemn the guilty
or give hope to the doomed,




I am a crumb of the bread of God
I'm just a tiny firefly in His halo.
Every time
I feel God in my heart,
I weep for both
the victim and the executioner.
And my desire to punish the unjust
drips like tears from my eyes...
The desire to love someone
arises in my heart...
Sometimes....

Понякога
(само понякога)
ми идва
да накажа
несправедливите
и да утеша нещастните.
Тогава чувствам Бог
във себе си.
Но се възпирам,
защото нямам право
да съм Той,
защото нямам право
да ги съдя
или да дам надежда на обречени,

защото съм троха от хляба,
със който Бог се забавлява,
защото съм светулка слаба
във ореола Му. Тогава,
когато Бог е в мен, аз плача...
За Жертвата и за Палача.
И през очите ми изтича
желанието на наказвам...
Желанието да обичам
се стича в бялата ми пазва...
Понякога....