I've never told you
if you haven’t been around me,
my heart would stop beating.
My heart would turn into
a rusty silent bell
hanging on a God's forgotten belfry.

I've never told you
if you disappear from my Life,
Time would be just sand
running out between my fingers
(as a pointless expectation).

I’ve never told you
your presence
gives me a reason to survive.
I see my youth in your eyes,
my better Me.
I never said I love you.

Не съм ти казвала,
че ако теб те няма -
сърцето ми ще спре почти да бие
като
ръждясала камбана
на позабравена от Бог камбанария.

Не съм ти казвала,
че ако теб те няма,
за мене времето ще бъде пясък,
изтекъл между пръстите ми само...
като безмислено очакване.

Не съм ти казвала,
че твоето присъствие
придава смисъл на лета и листопади,
на делници и празници разцъфнали...
И колко си ми скъп, не съм ти казвала...
И как в очите ти се виждам същата,
каквато бях преди да се разтворя
в тълпата на огънати под кръстове,
обречени на старост хора.
Не съм ти казвала, че те обичам,
затънала във моето си блато
до шията, до под брадичката...
Не съм ти казвала...
Целувам те, приятелю.