We live pretty well - paying the bills.
On Saturday morning, we drink coffee together
and wipe the fatigue with the napkins provided
and delude ourselves that we live better now.
Wrinkles like fine lace in the corners
of our weary eyes.
thorns grow in our deserted souls.
Just immigrants ... Outside, it's drizzling again.
While drinking coffee together in haste,
for some reason - we are on edge.
Nobody smokes, our tongues are tied...
a small ethnic group of Balkan peoples.
We are exactly like close relatives –
at times we don't like each other
But that is because we are alike.
Outside, the rain is on duty.
Here are our grown-up kids
speaking in English. – even at home
They say - that is the easiest way to adapt.
They look at the world with wide open eyes.
Saturday morning ... Coffee with milk.
Flat-White, latte or cappuccino...
We are not planning to go back to the homeland
we got used to living well here.
It’s time to go – a few light hugs and bye’s
instead of “sbogom” ... Still drizzling outside...
The cars are moving fast on the way home
but long after the meeting,
our souls will continue to ache.

Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.
Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех... Емигранти... Навън пак ръми.
Пием кафето и някакси бързаме.
Нервни, припряни... Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците - вързани.
Малко етническо общество.
Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки... Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.
Ей ги децата ни - чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.
Събота сутрин... Кафето е рядко.
Бледо, размито "филтър-кафе"...
Никой не ще да се връща обратно.
Навик... Живеем си тука добре.
Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
"Бай" за довиждане... Вънка ръми...
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.