When the angry crowds
stripped the kings of their invisible cloths,
they tore the glamour into rags
and
took away the pieces of success.
The furious crowd smashed
the fake crowns to the ground
and drew out all the gems
with its sharp fingernails.
The barbarous songs reached the heavens
and wine-rivers flowed
through the streets.
There were millions of rats
hiding in the temples broken
during those times.
The clock ran breathlessly
and mad dogs howled against the moon...
When the angry crowds stripped the kings
of their invisible garments,
it wasn't for the sake of money...
People were burying their own hopes...

Когато разсъбличаха царете,
тълпите грабеха невидимите дрехи,
раздираха ги със ръцете си,

крадяха си парченца от успехите.
Подритваха измислени корони,
със нокти чоплеха рубините.


Трептяха песните на ромите
из небесата. И течеше виното
по улиците. Криеха се плъхове
в разбитите камбанарии.


Пулсираха минутите задъхано.
И побеснели псета виеха.
Когато разсъбличаше царете
от власт и от невидими одежди,
тълпата не ламтеше за монети.
Тълпата си погребваше надеждите.