| |
¿Qué me dirás ahora hijo mío?
Ahora que el último nevado
evaporó su cristalina cresta
y la mágica brújula del cóndor
se extravió en la noche interminable.
Ahora que el eterno ciervo de las montañas
cayó abatido sobre
los escombros del bosque
y la ballena es sólo un recuerdo
que se ahoga como un mito.
¿Qué te diré hijo mío?
Que no tuve tiempo,
que la tertulia,
que el cansancio,
que no podía dejar de escribir,
que no me lo advirtieron.
¿No sé qué te diré hijo mío?
|
|
|
|
Какво ще ми кажеш сега, сине мой?
Сега, когато последният вечен сняг
изпари своя кристален гребен
и магическият компас на кондора
се изгуби в несвършващата нощ?
Сега, когато горският елен
падна повален върху
остатъците от гората
и китът е само един спомен,
потъващ във водата, като мит.
Какво да ти кажа, сине мой?
Че нямах време,
че забавленията,
че умората,
това,
че не можах да престана да пиша
или че не забелязвах нищо...
Как да се оправдая,
сине мой?
|
|
|
|
