| |
Пия самотно кафе,
и стрелките кълват мисълта ми.
Вятърът се скри под шапката
и притихна.
Сигурно си спомни нещо свое.
Времето се измерва с хляба,
с трохите, разпилени на пода,
с мравките в градината.
Дъждът посребрява пътеките
и стъпките се отцеждат
в очите на локвите.
Ще се изтегля за косите
от тежките води на самотата
и ще съхна щастливо.
|
|
|
|
I drink a single coffee
and the hand of the clock pecks at my thoughts.
The wind hides itself under my hat
and grows quiet.
Probably it remembers something it owned.
time is measured with bread,
with the crumbs scattered on the floor,
with the ants in the garden.
The rain silver-plates the paths
and the steps drain
in the eyes of the puddles.
I shall pull myself out by my hair
from the heavy waters of solitude
and will happily dry out.
|
|
|
|
