| |
Понякога рано е, някога - късно,
а някога виждаш - вратата си сбъркал.
Напразно тук чукаш и чакаш да минеш
и влезеш във залива с двата делфина -
красивата снимка, която ти прати
добрият безжичен, далечен приятел...
Ех! Някога късно е... Друг там е влязъл,
а пътят пред теб е на птичето бяло,
летящо самотно под слънцето жарко.
А може би ти си русалката малка
и вече си знаеш как всичко ще свърши...
Почакай! От ужас ти всичко объркваш!
Изпробвай съдбата! Така ще узнаеш,
че можеш да минеш където желаеш!!!
|
|
|
|
Sometimes it`s too early, sometimes it`s too late...
Sometimes you just see - it`s the erroneous gate
you`re knocking and waiting to be opened for you
so that you could enter and see the nice view
of that so enchanting, so charming blue bay
and those smiling dolphins, enjoying their day -
the magical picture that last month was sent
by your very distant and wireless friend...
Sometimes it`s too late... You had to come early!
Or maybe your fate is that of the birdie
which`s flying so high, so distant, so sad,
or maybe you`re just Andersen s mermaid
and already know the end of the story...
Hey, maybe you don`t!You`re simply too worried!
Just challenging fate you `ll probably see:
there´s NOT any gate forbidding YOUR SEA!!!
|
|
|
|
