| |
Прашинка е, а страшно ми тежи.
Прашинката е сън на Хималаи.
Но този стих без мен ще продължи
сред безтегловност да кръжи замаян.
Изгубих го, както се губи пух,
както се губи дъх на молекула.
Добре, че мравката с прозрачен слух
от Космоса душата му е чула.
|
|
|
|
C’ est une poussière mais elle m’alourdit.
La poussière, elle rêve de l’Himalaya.
Néanmoins ce poème continuera étourdi
De tourbillonner en apesanteur sans moi.
Je l’ ai perdu comme on perd une plume,
Comme on perd l’ haleine d’une brume.
Heureusement que la fourmi à l'ouïe claire
a entendu mon âme depuis l’ univers.
|
|
|
|
