| |
Липите в църковния двор,
липите, трептящи и жълти...
След тъжния облачен хор
пчелите сълзите им гълтат.
Пияни от мокрия мед,
далече от златния кошер,
пчелите във този куплет
го правят прозрачен и рошав.
И, боже мой, като деца,
които в листата играят,
пчелите разтварят крилца
и жилват нослето на Рая.
|
|
|
|
Les tilleuls dans la cour de l’église
ah ! les tilleuls jaunes et tremblotants...
Après le chœur de nuages languides
Les abeilles ravalent leurs larmoiements.
Grisées par le miel lascif,
Loin de la ruche dorée,
Les abeilles de ce couplet
Le rendent transparent, l’ébouriffent.
Et - mon Dieu – tels des enfants
Qui s’amusent dans les taillis,
Les abeilles ouvrent les ailes, piquant
Légèrement le petit nez du Paradis.
|
|
|
|
