Библиотека    Николай Милчев    
 

ТРАПЕЗА

Николай Милчев


 

TABLE

By Nikolai Milchev


 
 

Под манастир, под гъба и листо
религията няма свое име.
Монах и мравка от едно тесто
изпичат хляб в небесната родина.

Върху земята- расо и копнеж,
мравуняци, камбани и икони.
Ако троха до устните допреш,
религията почва да се рони.

Изгрява дъжд или цъфти оцет,
пръстта е жадна и разколебана.
Навярно Господ е голям поет,
щом се наема с думи да ни храни.

И само Той – невинен и сломен
от гъба, от листо или от черква,
ни казва да измием този ден
и с Него да приседнем на вечеря.

След като вкусим сянка на храна,
Той ще си тръгне бавно към гората.
След Него ще върви една сърна -
да Го целуне и да Го изпрати.

 

Below a cloister, a mushroom, or below a leaf,
Religion has, for sure, no name of its own.
Both monks and ants, out of very same dough,
would bake their bread in homely heaven.

Over the earth are thirst and cassock,
ant-hills, church bells and holy icons.
And if you try a crumb against your mouth,
All of a sudden faith begins to crumble.

At rain-rise or at sour vinegar blooming
The soil is fissured, in opinion shaken.
And God must be the greatest poet,
feeding us words and having no doubts.

It is just Him – so innocent and broken
by fallen leaf, by mushroom and by chapel –
to tell us how to promptly wash our day
and how at last to join Him for supper.

And as we try the shadow of the food,
He will proceed in silence to the forest.
A gentle deer will follow in his footsteps
to give a kiss to Him and take a good-bye.

 
 




 


 
 


© Николай Милчев
(с разрешение от автора)



 

© Николай Милчев
© превод на английски език - Бойка Драгомирецкая
(с разрешение от преводачката)