| |
To my wife
“The darkest hour is just before dawn.”
— Ralph Stanley
That night, I dreamed of you,
just before dawn.
The logs were groaning
in the fireplace.
Outside all was silence,
and above the trees
the stars were fleeing
from the icy wind.
As always
you were calm,
with bitterness
hidden around your mouth.
And only some white
from the snowdrift in the yard
remained
in a lock
above your brow.
|
|
|
|
На жена ми
“Най-тъмно е в часа преди разсъмване.”
— Ралф Стенли
Сънувах те онази нощ,
преди да съмне.
Простенваха в камината
дървата.
Навън бе тишина,
а над гората
звездите бягаха
пред ледения вятър.
Ти беше както винаги
спокойна,
край устните с горчивина
стаена.
И само малко сняг
от пряспата на двора
се бе запазил
на кичура
над челото ти.
|
|
|
|
