| |
Освирепява за любов - душата ти дере и суче!
И, сит до следващия лов, по-питомен от къщно куче,
ще те погледа с кротка жал и раните ти ще оближе -
за кратко звярът е преял и мърка в скута ти, примижал...
Така - до следващия глад, така - до следващата лудост,
когато, зейнал и зъбат, се хвърли пак да сръфа чудото,
да се налочи с ласкав смях, с проклятия, копнеж, флуиди,
безочен като смъртен грях, чрез теб да иска Бог да види!
О, Боже, скъсай небесата, кажи му: “Любовта я няма,
където ровиш! Не в телата, не в дума, дом, ни в дим от драма
е скрита. Няма вкус и кожа. Не я търси на друг в очите.
Във твоята душа я сложих - преляла като пчелна пита...
Във твоята душа - да бъде пчела и мед, летеж и ситост!
Тя почва с лют и хрипкав гъдел в катеренето на сълзите,
когато ням и зрящ, покаян, с окървавена челюст сричаш,
от шурналия мед замаян, вместо "Обичай ме!", "Обичам."
|
|
|
|
|
He is savage for love – he tears your soul and spins it!
Then, fed up till his next chase, tamer than a house dog,
he would look at you with gentle pity and would lick your wounds -
for a while the beast has eaten too much, purring, eyes closed on your lap...
And so – until the next fit of hunger, and so – until the next fit of madness,
when he, mouth wide open, full of teeth, rushes again to tear at the miracle,
to guzzle to his full with tender laughter, curses, craving, fluids,
eyeless as a mortal sin, through you the Lord would like to see!
Ah Lord, tear up those heavens, tell him, ‘Love is no more, where you
are digging! Not in the bodies, not in the word, at home, not in the smoke of drama
it lies hidden. It has no taste, no skin. Don’t look for it in someone else’s eyes.
I put it in your soul – brimmed over like a honeycomb...
In your soul – to be a bee and honey, flight and repletion!
It starts with the sharp and hoarse tickle as tears are scrambling,
when you, dumb and seeing, repentant, with blood-stained jaw are spelling out,
dazed from the gushing forth honey, not ‘Love me!’ but, ‘I love you!’
|
|
![]() |
|
