| |
Гола съм в роклята. Мека е.
Разцъфнала - на цветчета.
Разлиствай я, но полека -
лехите й не са четени.
Писмото й нечетливо е,
ако разбъркаш диплите.
Бавно кълни красивото...
Роклята пее - кипна ли?
Отпивай я, но полека -
до цъфтеж устните пали.
Бавно се стига в далекото -
роклята там е бяла.
Гола съм в нея. Невидима -
лъх от прозрачни поляни...
Очите тук залитат -
те не четат
сияния.
|
|
|
|
I’m naked in my dress. It’s soft.
Bursting in flower – in little flowers.
Turn over its leaves, but gently -
its flower-beds were never read.
Its characters become illegible,
should you mix up the folds.
The beautiful is sprouting slowly...
The dress is singing – has it boiled up?
Take a sip, be gentle -
set on fire the flowering lips.
It takes time to reach the far end -
the dress there is white.
I am naked in it. Invisible -
a whiff of transparent meadows...
And here the eyes are faltering -
they cannot read
radiance.
|
|
|
|
