Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.

През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.

Как мягкий хвост котёнка,
День засыпал так близко.
И вежливо и звонко
С дерев слетали листья.

А дождь пришёл оттуда,
Где лужи вздрогнут сонно.
Пейзаж томит простуда,
Ему б дождаться солнца…