Тишината нахлува в стаята
като природно бедствие
и е празна като пространството
под обувките на обесен.

Щом се целунем, тракват зъбите -
лед в чаша.
Мълчим облечени, разлюбени...
И има страшно.

Тишината навлегува в соба
ко природна катастрофа
и празна е ко пространството
под обувките на обесениот.

Штом се бакнеме, забите тропаат
како мразот в чаша.
Молчиме облечени и невљубени
и тоа е толку чудесно.