Ти си толкова тъжен,
а дървото е отрупано с малки зелени ябълки
и клоните са обляни от светлина.
Дишам дълбоко, защото
имам желание да се любим,
да говорим на висок глас,
да вървим по топлите улици
заедно.
Но понякога
слънцето, гласовете, любовта,
никой не може да ни помогне.
Светлината изстива и се стича от клоните,
не подушвам шията ти,
не гледам лицето ти,
потъваме - всеки в своите кошмари,
без да откъсваме поглед един от друг
и без да се виждаме.

Ти си толку многу тажен,
а дрвото е затрупано од мали зелени јаболка
и гранките се облиени од светлост.
Дишам длабоко, зашто
имам желба да љубам,
да зборувам на висок тон,
да минуваме заедно
по топлите улици.
Но понекогаш
ни сонцето, ни гласовите, ни љубовта,
ништо не може да ни помогне.
Светлината стинее и бега од гранките,
не ти го насетувам вратот,
не ти го гледам лицето,
тонеме — секој во своите кошмари
без да откраднеме поглед еден од друг
и без да се гледаме.