Библиотека    Мария Донева    
 

Те вече не пълзят...

Мария Донева


 

Веќе не ползат...

Мариjа Донева


 
 

Те вече не пълзят,
не обитават ъгли;
не крадат трохи.
Напето тропат
из празното пространство между нас,
изхрускват го
със грациозните си дълги крайници.
Да бяха мравки -
санитари на гората,
антисептични, поучителни...
Хлебарките
излязоха от тъмните ни мисли,
плющят с мустаци и ни казват:
крийте страха, нелюбовта, погнусата.
Ти ги храниш в капачки от бутилки.
Аз бърша личицата им
със вечно мокрите си носни кърпички.
Всичко е за тях,
всичко е за тях.

 

Веќе не ползат,
не ги населуваат аглите
и не крадат трошки.
Исправено тропаат
од празнината меѓу нас,
грицкајќи ја
со грациозно долгите нозе.
Барем мравки да беа,
санитери на гората,
антисептични, поучни.
Лебарките
ни излегоа од темните мисли,
фрчат со мустаците и ни велат
да го криеме стравот, нељубовта, одвратноста.
Ти ги храниш во капачиња од шише.
Јас им ги бришам лиценцата
со вечно влажните шамивчиња.
И сè е за нив,
сè е за нив.

 
 

© Мария Донева
(с разрешение от авторката)

 

© Мария Донева
© превод на македонски - Зоран Јакимоски
(с разрешение от преводача)