Ситни лъскави камъчета
блещукат по пръстите й.
Спокойно пъха ръка в чантата си,
                                            за забравен билет.
Този момент продължава твърде дълго.
Пъстри чувства,
не много ярки, отдалечени заради друга мисъл,
се редуват по лицето й.
Все едно не е точно тук.
А в твърдото легло
при хладните чершафи,
където сега са останали само обиците -
едната до лампата,
другата под възглавницата.
Лицето й е избистрено и уталожено.
Трамваят се бави, но нищо.
Усмихва се неуместно,
когато почувства,
че прелива от любов.

Ситни светкави камчиња
и блескаат по прстите.
Спокојно, по заборавениот билет,
                                             раката в чанта си ја става
Премногу долго трае овој миг.
Разнобојни чувства,
не многу силни, далечни заради друга мисла,
по лицето ѝ се редат.
Сеедно, таа не е тука.
Туку во тврдото легло
меѓу чаршафите ладни,
каде само обетките се останати сега,
едната до ламбата,
другата под зглавјето.
Лицето ѝ е бистро и сталожено.
Трамвајот доцни, но ништо.
Се насмевнува неумесно
кога сеќава
како пребликнува од љубов.