Мисълта ми се блъска
в прозореца на очевидното.
Остарявам,
хабя се,
натрупвам се върху предметите.
От безсилие раждам.
Нямам отговор.
Любовта е писмото,
което само ще изчезне
след три
два
един
нула
живота.
Мислата се втурнува
во прозорецот на очевидното.
Стареам,
се абам,
се таложам по предметите.
Од немоќ раѓам.
Немам одговор.
Љубовта е писмото,
кое само ќе исчезне
по три два еден нула
животи.