Библиотека    Мария Донева    
 

Колко лесно се обича непознат...

Мария Донева


 

Колку лесно непознат се сака...

Мариjа Донева


 
 

Колко лесно се обича непознат!
Кой не е мечтал за бреговете ни?
Подаряваме му папагали,
злато и цветя.
Изучаваме езика.
Първо - частите на тялото.
После си говорим.
И възторжено прегръщаме
новата религия.
А после?
Стари божества
безпокоят съня ни.
По променливите облаци,
по опитомените животни,
по дъждовните следобеди
времето започва да се вижда.
Лодката, която го донесе,
вече е поправена и чака.
Моя обетована земя,
нека някой друг те обитава.

 

Колку лесно непознат се сака!
Кој не мечтаел по нашите брегови?
Му подаруваме папагали,
злато и цвеќе.
Му го учиме јазикот.
(Да започнам со деловите на телото.)
Потоа зборуваме.
И восхитено ја прегрнуваме
новата религија.
А потем?
Старите божества
ни го беспокојат сонот.
По променливите облаци,
по припитомените животни,
по дождливите попладниња
времето почнува да се препознава.
Лотката, што го донесе,
веќе епоправена и чека.
Моја ветена земјо,
некој друг нека те населува.

 
 

© Мария Донева
(с разрешение от авторката)

 

© Мария Донева
© превод на македонски - Зоран Јакимоски
(с разрешение от преводача)