| |
Не думаю, не жалуюсь, не спорю.
Не сплю.
Не рвусь
ни к солнцу, ни к луне, ни к морю,
Ни к кораблю.
Не чувствую, как в этих стенах жарко,
Как зелено в саду.
Давно желанного и жданного подарка
Не жду.
Не радует ни утро, ни трамвая
Звенящий бег.
Живу, не видя дня, позабывая
Число и век.
На, кажется, надрезанном канате
Я — маленький плясун.
Я — тень от чьей-то тени. Я — лунатик
Двух тёмных лун.
13 июля 1914
|
|
|
|
Не мисля и не страдам, и не споря,
не спя.
Към кораба,
към слънце, към луната, към море
не се стремя.
Не чувствам, че стените са горещи,
не виждам зеления парк.
Не чакам отдавна подарък от среща
желан.
Не радва ме утрото и трамвая
в звънящия бяг.
Не виждам деня и всичко забравям,
числата, века.
По въже опънато ходя
като малък смешник.
На другиго в сянката бродя —
близнак-лунатик.
13 юли 1914
|
|
|
|
