Библиотека    Марина Цветаева    
 

* * *

Марина Цветаева


 

* * *

Марина Цветаева


 
 

Полнолунье и мех медвежий,
И бубенчиков лёгкий пляс…
Легкомысленнейший час! — Мне же
Глубочайший час.

Умудрил меня встречный ветер,
Снег умилостивил мне взгляд,
На пригорке монастырь светел
И от снега — свят.

Вы снежинки с груди собольей
Мне сцеловываете, друг,
Я на дерево гляжу, — в поле
И на лунный круг.

За широкой спиной ямщицкой
Две не встретятся головы.
Начинает мне Господь — сниться,
Отоснились — Вы.

27 ноября 1915

 

Пълнолуние и меча кожа,
и звънчета се люлеят с глас…
Лекомислен час! — Но аз ще кажа —
най-мисловен час.

Помъдрях от вятъра насрещен,
погледа ми стана милостив,
на баира манастирът свети,
от снега — красив.

Вий снежинки, по яката снежна,
ме целувате за кой ли път.
Към дървото във поле поглеждам
и в лунния сърп.

Зад широкия гръб на коларя
две глави без милувка стоят.
Вече с Господ на сън си говоря,
Вий не сте ми в съня.

27 ноември 1915

 
 

© Марина Цветаева

 

© Марина Цветаева
© превод от руски език: Мария Шандуркова (с разрешение)