| |
|
1
A partir del relato caliente
emanado del fogón,
empezamos a escribir
nuestras primeras palabras
y eran poemas libres de ortografía
al viento,
en la cara del cielo desnudo,
incluso, el cielo
recién dejaba su envoltorio
para mostrar las sombras de rostros desconocidos,
rodeándonos,
como la noche entera
iluminada por las brasas.
2
Por años, los relatos,
los cánticos y las danzas
enmudecieron a la poesía,
porque la poesía vino
después de las reparticiones
cuando las alambradas
llenaron de márgenes las páginas
haciendo de cada palabra
un significado aparte,
cada oveja con su propia lana,
cada hombre
cada niño
un diccionario propio,
un telar de palabras
amurallándonos
en la tierra repartida
en el incendio
3
La poesía vino después
como llovizna
sobre los campos,
sobre las hojas recién quemadas:
Las primeras palabras
levantaban cenizas
que nos cubrían los ojos
y desaparecían
sin dejar rastros
en el humo.
4
La poesía vino después
de los rezos y las romerías,
después de las flores
y el olor de las flores
en los cementerios,
después que nuestros primeros barcos
empezaron a hundir sus esqueletos
en la voracidad interminable de la arena,
y como un incendio o
las llamas de un incendio, las arenas,
consumieron nuestros primeros viajes.
5
La poesía se hizo dura
de polvo y barro, agua y tierra
como el pecho
resistiendo el filo de la historia,
como las endurecidas voces
que bajaron de la montaña
de los árboles,
colonizando el paisaje destrozado,
colonizando los papeles de regalo,
y las servilletas blancas
los cristales
los besos y museos
imperdonablemente dura se fue haciendo
levantando entre las papas
y el rostro boquiabierto en el espejo.
6
Esta es la historia mítica,
según los actuales diccionarios,
este es nuestro producto de exportación,
nuestro desarrollo.
Sin santos ni milagros que contar:
lo dicen los horóscopos,
las cartas marcadas de la suerte,
los diagnósticos.
En las noches de insomnio,
tose, se revuelca,
se llena de sueños y ojeras
y ya no es la misma
frente al espejo destrozado por el viento,
al despertar.
7
A veces la lluvia
sube a la cabeza
inunda nuestros ojos
y papeles,
entonces la página
se llena de manchas oscuras
en las palabras por escribir;
y se hace necesario
avivar el fuego,
escribir nuevamente en la leña seca,
cantar nuevamente a la orilla del fogón
haciendo arder las palabras
entre las piedras
y las flores del mantel.
8
Los papeles se han ido acumulando,
cada año ha sido
una página distinta,
mucho tiempo ha pasado,
tras los vidrios y las paredes,
que se hace necesario mirarnos la cara,
y frente a frente
acariciar las cicatrices,
y
comprobar si el pasto crece
en la lengua
y la pupila
de еstas páginas quemadas.
|
|
![]() |
|
|
|
1
След разпаления разказ,
излъчващ топлина,
започнахме да пишем
нашите първи думи
и това бяха стихове извън правописа –
по въздуха,
по лицето на голото небе,
включително небето,
което току-що оставяше своята обвивка,
за да покаже сенките на непознати лица,
заобикалящи ни,
както и нощта в цялост,
осветена от въглени
2
През годините разказите
песните и танците
бяха изместени от поезията,
защото поезията дойде,
след разпределянето на ролите,
когато телените мрежи
изпълниха с пространство страниците,
правейки от всяка дума
отделно значение,
всяка овца със своята собствена вълна,
всеки мъж,
всяко дете,
с един собствен речник,
един тъкачен стан от думи,
зазиждащи ни
към земята, разделена на части
сред пожара.
3.
Поезията дойде после,
като ръмеж
върху полята,
върху току-що изгорелите листа.
Първите думи
вдигаха пепел,
която покриваше очите ни
и изчезваха,
без да оставят следи
сред пушека.
4
Поезията дойде после,
след молитвите и народните веселия,
след цветята
и аромата на цветята
в гробищата,
след нашите първи лодки
започнаха да потапят своите скелети
в несвършващата алчност на пясъка
и като някакъв пожар или
факли от пожар, пясъците
погълнаха нашите първи пътешествия.
5
Поезията се оказа сурова
от прах и кал, вода и земя,
като гръдта,
отстояваща острието на историята,
като вкоравени гласове,
които слязоха от планината,
от дърветата,
колонизирайки разбития пейзаж,
колонизирайки целофана от дара,
и белите салфетки,
кристалите,
целувките и музеите,
непростимо жестоко отмина действайки,
изправяйки се между картофите
и лицето с отворена уста в огледалото.
6
Това е митичната история,
според актуалните речници,
това е нашият продукт за износ,
нашето развитие.
Без светии и чудеса, които да изричат:
казват го хороскопите
картите, отбелязани с щастие,
прогнозите.
В безсънните нощи
кашля, преобръща се,
изпълва се с мечти и тъмни кръгове под очите
и сега не е същата
срещу огледалото, разбито от вятъра,
когато се пробужда.
7
Понякога дъждът
се катери по главата,
залива нашите очи
и хартии,
тогава страницата
се пълни с петна потъмнели
върху изписаните думи,
и се налага
да запалиш огън,
да пишеш отново на вършините сухи,
да пееш отново на крайбрежието, като пещ,
заставяйки да горят думите
между камъните
и цветята на покривката за маса.
8
Страниците си отидоха натрупвайки,
всяка година, която беше
една страница различна,
много време отмина
зад прозорците и стените,
за да стане нужно да се гледаме в лицето
и един срещу друг
да галим белезите
и
да проверим дали тревата расте
на езика
и зеницата
на тези страници изгорени.
|
|
|
|
