| |
Млякото се движи нагоре-надолу, снове
между вимето на Луната и устните над котлето.
Не си си представял точно това, нали?
Точно това ти убягва, дори когато заспиваш
върху поляна с лютичета, дори тогава
попълваш въпросник за работа
в Лос Анджелис и говориш на английски
със Статуята на свободата.
Тя те разбира, разбира се, и размахва
вкаменения факел на твоите очаквания.
Неочаквано
заешко сърцебиене хуква към тебе,
в тревата подскача магически
дива балканска история... Бягаш
с всички сили към световните сили –
зад тебе свисти търкулнато Слънцето
и спиците му блестят между боровете.
Чак в самолета разбираш,
че си оставил зелената карта тука.
Не плачи над Атлантика. Радичков
поправя каруцата и точно в този миг
козелът с жълтите очи излиза на поляната,
както е предсказано.
|
|
|
|
La leche se mueve por encima y por abajo, va y viene
entre la ubre de la luna y los labios encima del caldero.
Jamás te imaginaste eso, ¿verdad?
Es lo mismo que se te escapa mas que entonces cuando te duermes
sobre una clara de ranúnculos, mas que entonces
estás completando solicitud de trabajo
en Los Ángeles y hablas ingles
con la Estatua de la Libertad.
Ella te comprende, es seguro y agita
la tea fosilizada de tus esperanzas.
Inesperadamente
palpitaciones del corazón de conejo emprenden la fuga hacia ti,
en la hierba brinca como magia
una historia balcánica... Corres
locamente hacia las Fuerzas mundiales,
detrás de ti silba el sol frotado
y sus radios brillan entre los pinos.
Apenas en el avión comprendes
que la mapa verde la has dejado aquí.
No llores encima de Atlántico. Radichkov
está reparando el carrito en este momento exacto,
el cabrio de ojos amarillos se dirige a la clara
como es predecido.
|
|
|
|
