| |
|
Lampaiden laumoja teuraaksi ajetaan;
Paasiaisjuhla on ovella kohta.
Teurastaja miettii budjettivajettaan,
Torilla kaupataan tuoretta lohta.
Torilla kaupataan elaman arvoja.
Mausteita, saippuaa, suolaa ja rasvaa.
Kankaita, silkkeja, kamelin karvoja;
Juhlien edella menekki kasvaa.
Vieritse viedaan noin viissataa lammasta.
Kohtalon virta ne tempaisee mukaan.
Yksikaan ei paase erille laumasta;
Lammasta nimelta kutsu ei kukaan.
Paata ja sorkkaa ja villaista kylke;
Kaleidoskooppina ohitse lappaa.
Jonkunhan taytyy ne tappaa ja nylkea,
Jonkunhan nylkea taytyy ja tappaa…
Jotta ois paistia juhlijan paydassa,
Jotta ois vuoteella pehmea talja.
Huoneissa rikkaan ja majassa kayhassa,
Jotta ois taydempi elaman malja.
Lampaat ne maakivat aanilla vienoilla.
Ihmiset maakivat kovempaan aaneen.
Laumainsa risteyspistehen tienoilla
Kuoleman huomaamme vartoomaan jaaneen.
Lampaiden kohtalot, ihmisten kohtalot –
Sen nakakulmasta samalta nayttaa.
Lampaat nuo nyt ja nuo ihmiset kohta jo…
Kuolema tuotantomaaransa tayttaa.
Sitten se atrian paatteeksi rayhtaisee;
Tyytyvainen on se kattensa tyahan.
Nukkumaan kaariytyy taljahan nayhtaiseen.
Silmansa ummistaa… paasiaisyahan.
|
|
![]() |
|
|
|
Докараха в кланица стадо овчици.
Великден почуква на прага ни вече.
Колячът – замислен, в недостиг паричен.
Продава се бързичко сьомгата свежа.
Пазар е. Неща за живота търгуват –
сол, вълна камилска, сланина, подправки,
сапуни, коприна и филцове груби…
Расте оборотът във дните предпразнични.
Петстотин овчици минават наблизо.
В потока си вля ги съдбата жестока.
От стадото нито една не отби се
и никой по име една не нахока.
Глави и копита, и вълнести хълбоци
проблясват в конвейер калейдоскопично.
А някой налага се да ги накълца.
А някой днес трябва стада да посича…
На масата празнична печени мръвки
да има, постели от кожите меки.
В богатите къщи, в бордеите мръсни
наздравици с чаши препълни да екват.
Как нежно звучат тези овчи гласчета.
И хората блеят, и дрезгаво грачат.
Стадата кръстосват пътеки и ето –
Смъртта – забелязваме тук е на стража.
И овчата орис с човешката орис
от таз гледна точка еднакви изглеждат –
овчиците днес, утре стадото хора…
Смъртта своя план ще изпълни прилежно.
Ръце ще потрие доволно, ще сложи
вечеря, ще хапне на своята маса,
ще легне да спи върху пухкави кожи.
Очи ще затвори… в нощта срещу Пасха.
|
|
|
|
