Библиотека    Красимир Тенев    
 

Заспива пролетният ден

Красимир Тенев


 

Вечером

Красимир Тенев


 
 

Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката й безпощадна
сковава всичко в мрак студен.

Така и ти сковаваш в мен
надеждата за обич вечна,
безчувствена си и далечна –
прегръщам те — и съм смразен.

Денят заспива уморен,
обгърнат в хлад от залез късен,
но утре светло ще възкръсне…
Как искам тъй да бъде с мен:

на утрото в зората хладна
да си за обичта ми жадна.

 

Весенний засыпает день.
И вечер выдался прохладный,
он обнимает беспощадно,
cковал просторы мрак и тлен.

И ты сковала так меня,
в надежде, что любовь, всё ж вечна,
бесчувственна и бессердечна -
обнял — и замерзаю я.

Усталый день нашёл покой,
окутан холодом заката.
Воскреснет день, тьме нет возврата…
Пусть будет так же и со мной:

Но утром на заре прохладно,
Моей любви захочешь жадно.

 
 

© Красимир Тенев
(с разрешение от автора)

 

© Красимир Тенев
© Перевелa Ольга Борисова
(с разрешением переводчика)