| |
Ето, дойдоха от топлия юг
първите щъркели тая година!
В кръг обикалят един подир друг,
спускат се в свойто гнездо на комина.
С клюнове тракат, кънтящият звук
сякаш оглася ни: зимата мина!
Плаши се малкото кученце Шаро.
Глупав палаш е, скимти и се чуди:
"странните птици навярно са луди –
носят на хората, плачещ подарък."
Дреме унесено старо магаре.
Славеят с песен не ще го събуди.
Сивата зима за кратко прокуди
всичко красиво - то пак се повтаря!
|
|
|
|
Juz z cieplych krajow bocki przylatuja.
Pierwsze w tym roku- wybila godzina.
Jeden za drugim nad wioska koluja,
leca do gniazda, do swego komina.
Donosnym dziobow klekotem zwiastuja,
ze juz na dobre skonczyla sie zima.
Ze strachu serce Burkowi kolacze.
Patrzy zdumiony ten gluptasek maly:
"Te dziwne ptaki chyba zwariowaly-
przynosza ludziom ten prezent, co placze."
Spi stary osiol. Nie zbudza go raczej
slowicze trele- zbyt jest ociezaly.
Wszystko co piekne,- co zima zabrala-,
znowu powraca- nie bedzie inaczej!
|
|
|
|
