Joseph von Eichendorff
(1788—1857)
In einem kühlen Grunde,
Da geht ein Mühlenrad,
Mein Liebchen ist verschwunden,
Das dort gewohnet hat.
Sie hat mir Treu' versprochen,
Gab mir ein' Ring dabei,
Sie hat die Treu' gebrochen,
Das Ringlein sprang entzwei.
Ich möcht' als Spielmann reisen
Wohl in die Welt hinaus
Und singen meine Weisen
Und geh' von Haus zu Haus.
Ich möcht als Reiter fliegen
Wohl in die blutge Schlacht,
Um stille Feuer liegen
Im Feld bei dunkler Nacht.
Hör' ich das Mühlrad gehen,
Ich weiß nicht, was ich will;
Ich möcht' am liebsten sterben,
Da wär's auf einmal still
Йозеф фон Айхендорф
Върти се воденица
в прохладна долина,
но мойта годеница
я няма в таз страна.
Тя свят обет ми даде -
халка скрепи съдби;
обетът взет назаде
халката в миг разби.
Да можех взел китара
да скитам по света,
от скръб, що ме изгаря,
куплети да плета.
Да можех кон възседнал
да скоча в кървав бой,
край огъня да легна,
с вечерния покой.
Щом мелницата чуя,
пробожда ме в гръдта.
За мир жадувам всуе,
а тихо е... в смъртта.
превод: Тодор Червенков
Йозеф фон Айхендорф
Подухва в долината.
Там мелница върви...
Замина си обаче
любимата, уви...
Във вярност ми се врече,
и пръстен я скрепи.
Обетът не е вечен -
халката се разби.
Бих станал бард с китара -
да пея на светa,
бих скитал до премала
от праг на праг в нощта.
Бих литнал като рицар -
кръвта си бих пролял,
а после бих утихнал
край огъня заспал.
Но мелницата чувам...
Как искам да умра!
Защо да се преструвам -
по-леко е в смъртта.
превод: Нели Господинова
