| |
Не мога да заспя.
Клепачите ми са подпрени.
В мозъка ми са забити
трески от безполезни случки.
Със жълтите си зъби часовете
разхвърлят изпохапаните спомени.
Луната пуска тънките си котви
и приливът на самотата ме обгръща.
Потъва островът,
към който цял живот пътувам.
По лунната пътека
душата ми върви към къщата,
в която майка ми от пет години бърше
небесните прозорци и мете звездите.
Градът отпуща лапи
и смила дневните си жертви.
Разсъмването е във друго измерение.
|
|
|
|
No puedo dormir.
Los parpados míos están sostenidos.
En mi cerebro están grabados
leñas de sucesos inútiles.
Con sus dientes amarillos las horas
echan por todas partes recuerdos mordidos.
La luna echa sus anclas finas
y la marea de la soledad me abraza.
La isla se hunde
aunque viaja toda la vida hacia ella.
Por el sendero de la luna
mi alma camina a la casa
en la que mi madre desde cinco años limpia
las ventanas celestes y barre las estrellas.
La ciudad afloja garras
y muela sus victimas diarias.
El amanecer está en otra dimensiόn.
|
|
|
|
