| |
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачиш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твоят един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
|
|
|
|
Oh, madre mía, patria querida,
¿por qué tan triste, tan endeble lloras?
Cuervo, y tú, ave maldita,
allá, ¿a qué tumba? aterrador graznas.
Oh, sé, sé madre, tú lloras madre,
porque tú eres negra esclava,
porque tu voz, madre, tu voz sagrada,
es voz sin eco, voz en la nada.
¡Llora! Allá, cerca de la ciudad de Sofía,
se yergue, la veo, la horca más negra,
y tu único hijo, Bulgaria mía,
pende de ella con fuerza terrible.
El cuervo grazna, lúgubre, funesto
con canes y lobos aúlla el campo,
los viejos rezan arduo a Dios,
las mujeres lloran, los niños vocean.
El invierno canta su atroz canto,
vendavales cazan cardos por el campo,
y frío, helor y llanto sin esperanza,
agolpan dolor a tu corazón.
|
|
|
|
