Heinrich Heine
(1799–1856)
Die Linde blühte, die Nachtigal sang,
Die Sonne lachte mit freundlicher Lust;
Da küßtest du mich, und dein Arm mich umschlang,
Da preßtest du mich an die schwellende Brust
Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl,
Die Sonne grüßte verdrdrießlichen Blicks
Da sagten wir frostig einander: "Lebwohl!"
Da knixtest du höflichst den höflichsten Knix.
Хайнрих Хайне
Липата цъфтеше и славей цвъртеше
усмихнато слънце красеше светът,
когато целуван, в прегръдки държеше
ти мене притиснат до твоята гръд.
А падаха листи и гарван зъл строго,
под слънце сърдито заграчи на клон,
когато студено си казахме "Сбогом"
и ти ме изпрати с любезен поклон.
превод: Тодор Червенков
[ябм]
Хайнрих Хайне
Под цъфналата в утрото липа
прегърна ме и ме целуна ти,
тук сладка песен славеят ни пя,
любов изпълни моите гърди.
Днес капят листи, грачи гарван чер
Вечерен здрач разстила хлад край нас.
За сбогом стискаме ръце – мермер,
ти с фин поклон, аз с тъжен реверанс.
превод: Красимир Тенев
[амфибрахий]
Хайнрих Хайне
Запя славей песен, разцъфна липата.
Здрависа ни слънцето с ведра усмивка.
Целуна ме тук и ми стисна ръката,
и в моята гръд любовта се разплиска.
Сред голите клони сега гарван грачи,
сбогува се слънцето с нас и света.
Проронихме „Сбогом” с очи празни в здрача,
ти с тих реверанс, аз с поклон в есента...
превод: Красимир Тенев
[дактил]
Хайнрих Хайне
Пя ни тук славей, липата цъфтя,
слънцето срещна ни с ведра усмивка.
Ти ме целуна, тогава в гръдта
пламна любов и до теб се притиснах.
В голите клони днес гарванов грач
чува се, слънцето бавно се скрива.
"Сбогом" си казваме в есенен здрач.
С тих реверанс любовта си отива…
превод: Красимир Тенев
Хайнрих Хайне
Липата разцъфна и славей запя
Усмихна се слънцето, блесна света.
Ти тук ме целуна, прегърна с ръка,
тук ме притисна, запърха гръдта.
Днес лùстите падат, гарван се спря,
огря светлина празни погледи два
студено изпратихме с теб любовта
ти с реверанс, аз с поклон в есента...
превод: Нели Господинова
