| |
Mon âme a son secret, ma vie a son mystère:
Un amour éternel en un moment conçu.
Le mal est sans espoir, aussi j’ai dû le taire,
Et celle qui l’a fait n’en a jamais rien su.
Hélas! j’aurai passé près d’elle inaperçu,
Toujours à ses côtés, et pourtant solitaire,
Et j’aurai jusqu’au bout fait mon temps sur la terre,
N’osant rien demander et n’ayant rien reçu.
Pour elle, quoique Dieu l’ait faite douce et tendre,
Elle ira son chemin, distraite, et sans entendre
Ce murmure d’amour élevé sur ses pas;
A l’austère devoir pieusement fidèle,
Elle dira, lisant ces vers tout remplis d’elle:
‘Quelle est donc cette femme?’ et ne comprendra pas.
|
|
|
|
Душата ми е тайна, животът ми - стихия:
Аз вечната любов съзнах в едничък миг.
Но трябваше безславно мечтата си да скрия -
Да не научи тя как сдържам своя вик.
Уви! ще мина - зная - край нея неусетно,
Ще я докосвам с дъх, но ще оставам ням,
Ще се изнижат дните ми до края безответно,
Тъй - не събрал кураж да й говоря сам.
Създадена от Бога от милост и от нежност,
Върви по своя път с изискана небрежност
И без да чува воплите, пронизали стиха ми;
А някой път случайно прочела песента ми,
Така и не разбрала, че ней е посветена:
"Коя ли е щастливката?" - ще пита възхитена.
|
|
|
|
