| |
Estatuas de piedra, mármol y frío
Safo vestida de azul y de blanco,
Venus desnuda,
el pecho encendido
y la piel mórbida
como único manto.
Isis acariciando el sol,
Afrodita tejiendo sexos cautivos
Dafne buscando el mar
con sus labios rojos,
dulce melodía
de una canción.
¿Eres, diosa, una de las almas de este jardín?
¿Eres voz, deseo,
Palabras, caricias
de amor?
Quisiera besar tu estatua,
Abrir tu corazón al mundo
temblando contigo
y dibujar en tu carne
huellas indelebles de pasión.
Las diosas de piedra no tienen cuerpo
en este jardín,
pero tu eres mujer y tus labios susurran
versos,
gracia frágil y nueva
que adorna tu corazón.
Oh, divina sensualidad de la diosa
convertida en mujer.
|
|
|
|
Статуи от камък, мрамор и студ,
Сафо облечена в синьо и бяло,
Венера гола —
гърди като пламък
и тъмна кожа
като единствена мантия.
Изида галеща слънцето,
Афродита изтъкана от пленителни прелести,
Дафне търсеща морето
с червени си устни,
сладка мелодия
на една песен.
Ти ли си, богиньо, една от душите на тази градина?
Ти ли си глас, желание,
думи, ласки
на обич?
Бих искал да целуна твоята статуя,
да отворя сърцето ти за света,
треперейки с теб
и да рисувам по тялото ти
следи от незаличима страст.
Каменните богини нямат тяло
в тази градина,
Но ти си жена и устните ти шепнат
стихове,
крехка грация и нова,
която обожава сърцето ти.
О, божествената чувственост на богиня,
преобразувана в жена!
|
|
|
|
