| |
Im Weizenfeld, in Korn und Mohn,
liegt ein Soldat, unaufgefunden,
zwei Tage schon, zwei Nächte schon,
mit schweren Wunden, unverbunden,
durstüberquält und fieberwild,
im Todeskampf den Kopf erhoben.
Ein letzter Traum, ein letztes Bild,
sein brechend Auge schlägt nach oben.
Die Sense rauscht im Ährenfeld,
er sieht sein Dorf im Arbeitsfrieden.
Ade, ade du Heimatwelt —
und beugt das Haupt und ist verschieden.
1882
|
|
|
|
Сред нивата войника там лежи,
на бащин край излязъл за отбрана,
два дена той лежи забравен там
со люта на гърдите рана.
Мори го жад, цял в огън той гори;
в борба с смъртта главата си обърна.
А погледа му во последен блян
към небесата бавно се извърна.
Над нивите люлей се златен клас;
сърп звънна, звънна татък и заглъхна.
Прощавай, свиден бащин край —
глава отпусна той и там издъхна.
1882
|
|
|
|
