Два чувства дивно близки нам —
В них обретает сердце пищу —
Любовь к родному пепелищу,
Любовь к отеческим гробам.

Животворящая святыня!
Земля была б без них мертва,
Как… пустыня
И как алтарь без божества.

1855 г. (При жизни Пушкина напечатано не было)

Две чувства свидни са за нас —
от тях сърцето се насища —
любов към родното огнище,
любов към гроба на баща.

Светиня ти, животворяща!
Земята мъртва би без теб,
пустиня… сякаш,
или олтар без богове.

1855 г. (Публикувано едва след смъртта на Пушкин)