Библиотека    Александър Пушкин    
 


Аквилон

Александр С. Пушкин


 


Аквилон

Александър С. Пушкин


 
 

Зачем ты, грозный аквилон1,
Тростник прибрежный долу клонишь?
Зачем на дальний небосклон
Ты облачко столь гневно гонишь?

Недавно чёрных туч грядой
Свод неба глухо облекался,
Недавно дуб над высотой
В красе надменной величался…

Но ты поднялся, ты взыграл,
Ты прошумел грозой и славой -
И бурны тучи разогнал,
И дуб низвергнул величавый.

Пускай же солнца ясный лик
Отныне радостью блистает,
И облачком зефир играет,
И тихо зыблется тростник.

1824


1. Аквилон (лат. aquilo /aquilonis/ — «северный ветер») — древнеримское название северо-восточного, иногда северного ветра; соответствует древнегреческому Борею. [назад]

 

Защо ти, мрачен аквилон1,
трошиш тръстиките крайбрежни?
Защо в безбрежен небосклон
с гняв късаш облачето нежно?

Доскоро облачен поток
безгрижно в свода се кълбеше,
доскоро и дъбът висок
в надменна красота блестеше.

Но ти се втурна, заигра,
ти в буря прошумя и в слава,
мъглите сдиплени раздра,
дъба изтръгна величаво.

Спри своя бяг по свода ти!
Там слънце пак да засияе.
Ветрецът с облак да играе.
Тръстика нежно да шепти.

1824


1. Аквилон (лат. aquilo /aquilonis/ — «северен вятър») — древноримско название на североизточния или северния вятър; съответства на древногръцкия Борей. [обратно]

 
 
© Александър Пушкин
 
© Александър Пушкин
© превод от руски език - Димитър Горсов
(с разрешение)