Библиотека    Афанасий Фет    
 

Тополь

Афанасий Фет


 

Топола

Афанасий Фет


 
 

Сады молчат. Унылыми глазами
С унынием в душе гляжу вокруг;
Последний лист разметан под ногами.
Последний лучезарный день потух.

Лишь ты один над мертвыми степями
Таишь, мой тополь, смертный свой недуг
И, трепеща по-прежнему листами,
О вешних днях лепечешь мне как друг.

Пускай мрачней, мрачнее дни за днями
И осени тлетворный веет дух;
С подъятыми ты к небесам ветвями
Стоишь один и помнишь теплый юг.

1859

 

Мълчат градините. С очи унили
и слисана душа се вглеждам аз
как сетен лист се свлича в хлад и гнилост,
последен лъч мре в залезния час.

Едничка ти в мъртвешките полета
прикриваш смъртоносния недъг,
тополо моя... Листите ти клети
шептят за пролет с дъх на росен стрък...

И нека идват дните, все по-мрачни,
да тъне в тлен, да гасне есента,
ти само, вбила клони с свода здрачен,
юг ще сънуваш в горда самота.

1859

 
 

© Афанасий Фет

 

© Афанасий Фет
© превод от руски език: Димитър Горсов (с разрешение)