| |
Блажен, кто за рубеж наследственных полей
Ногою не шагнет, мечтой не унесется;
Кто с доброй совестью и с милою своей
Как весело заснет, так весело проснется;
Кто молоко от стад, хлеб с нивы золотой
И мягкую волну с своих овец сбирает,
И для кого свой дуб в огне горит зимой,
И сон прохладою в день летний навевает.
Спокойно целый век проводит он в трудах,
Полета быстрого часов не примечая,
И смерть к нему придет с улыбкой на устах,
Как лучших, новых дней пророчица благая.
Так жизнь и Дельвигу тихонько провести.
Умру — и скоро все забудут о поэте!
Что нужды? Я блажен, я мог себе найти
В безвестности покой и счастие в Лилете!
1816
|
|
|
|
Блажен е, който наследените поля
не изоставя, мамен от мечтите,
и който, на жена си лек сън пожелал,
в удобното легло посреща пак зарите!
И мляко от стада, от нивите си — хляб,
и пухкави руна сам от овцете сбира,
и огън от свой дъб изтръгва в зимен хлад,
и в лятото под хладни сенки весел спира.
Века си той спокойно, в труд благословен
ще извърви през дни без горест и пристрастия,
смъртта дори ще срещне с усмивка някой ден
като вестителка на времена прекрасни…
Животът и на Делвиг тъй тече в покой.
Умра ли, ще забравят всички за поета.
Какво са нуждите? Блажен съм и е мой
светът на отдих и на щастие заветно.
1816
|
|
|
|
