Библиотека    Мария Филипова-Хаджи    
 

Белите лястовици

Мария Филипова-Хаджи


 

Белие ласточкы

Мария Филипова-Хаджи


 
 

Аз вярвах в полета ви, птици мои.
За вас изплаках тъжния си стих,
но чужда бях и странна там, сред свои.
От обич и от болка ви простих.

Разбирам: нависоко съм летяла.
От там се вижда по-добре денят.
Но по земята ако бях вървяла,
дали крилата нямаше да ме болят?

Нали и по земята стрелят с прашки
по лястовиците, когато спят,
като безумци кретащи с тояжки
да търсят слепешката своя път.

Къде отлита бялото ви ято?
Защо ме вика с погледи – “ела”?
Довиждане! – до следващото лято.
Да позараснат моите крила.

Из поетичния сборник: „Крило на пеперуда”

 

Я вашим полётам поверила, птицы!
Из слёз сочиняла для вас я стихи,
И пусть я казалась нелепой сестрицей,
С любовью простила обиды свои.

Летала высоко – до неба и выше,
Откуда был день мне прозрачен и зрим,
Когда б опустилась на землю иль крыши,
То с болью влачила бы крылья по ним.

По нам без разбора стреляют от века,
По гнездам, по ласточкам и по птенцам,
Подобны слепым и безумным калекам,
Бредущие к смерти по тёмным тропам.

Куда улетает теперь ваша стая?
Зачем меня взглядом зовете: «Лети!»
Прощаюсь до лета грядущего с вами,
Покуда не вырастут крылья мои!

 
 

© Мария Филипова-Хаджи
(с разрешение от авторката)

 

© Мария Филипова-Хаджи
© Перевод с болгарского: Алексей Филимонов
(с разрешением)