| |
Entre un Chien d'une part, & de l'autre un Pourceau
S'émut une noise terrible ;
Injures, maudissons sortoient de leur museau,
Avec une fureur horrible.
Enfin le Porc outré dit au Chien : impudent,
Je te perceray de ma dent,
J'en jure par Venus à qui tout est possible,
Si tu me dis encor deux mots.
Voila Venus mise bien à propos,
Reprit le Chien, elle qui te déteste,
Et qui te hait plus que la peste :
On sait que de ta chair on n'oseroit manger,
Quand on veut entrer dans son temple.
Te faut-il de sa haine une preuve plus ample ?
Par là, dit le Pourceau, tu dois plûtôt juger
Combien m'aime cette Deesse,
Et quelle est pour moi sa tendresse,
Puis qu'elle ne pourroit souffrir
Quiconque m'auroit fait mourir.
Un homme adroit, un homme sage
Tourne tout à son avantage.
|
|
|
|
Между едно там куче и някакво прасе
начало на кавга се сложи;
с бяс бълваха тъй хули, че взе да се тресе
чак въздухът от страх тревожен.
Прасето квикна гневно: – Ах пес дебелоок,
ще впия в тебе зъб жесток,
кълна се във Венера, която всичко може,
речеш ли още две слова.
– Их че на място Венера призова! –
поде пък песът, – тя, дето тъй те мрази,
от теб като от мор се пази:
нали месото твое не бива да яде,
тоз който ѝ отива в храма.
За нейната погнуса де мяра по-голяма?
– С това, – прасето рече, – тя иска да даде
представа хубава на всички,
че толкоз много ме обича,
че няма как да понесе
вида на мъж убил прасе.
Човекът мъдър и кадърен
във полза всичко ще обърне.
|
|
|
|
