| |
L'Ane d'un Jardinier se plaignant chaque jour
D'avoir trop de fatigue & trop peu de quoy paître,
Pria le Souverain de la celeste Cour,
De lui donner un autre Maître.
Jupiter consentit qu'il servit un Potier.
Il n'en eut pas plus de quartier ;
Car sans cesse il portoit argile, tuile & brique.
Il fit à Jupiter encore une supplique
Pour avoir un autre Seigneur.
Jupiter ordonna qu'il eût un Courroyeur.
Ce fut bien pis. Chargé de[s] peaux pesantes,
Sales, vilaines & puantes,
De ses freres, de ses parents,
Il crevoit sous le faix. Ah ! se mit-il à braire,
Que le sort m'est dur & contraire ;
Mes Maîtres d'autrefois n'étoient pas si tyrans.
Ce maudit Courroyeur, que Jupiter confonde,
Et qui me va mettre au tombeau,
Quand je ne seray plus au monde,
Ira se mettre encore à tourmenter ma peau.
A faire son profit ce n'est pas se connoître,
Que de changer souvent de Maître.
|
|
|
|
Магаре градинарско все недоволно бе
че много го товарят, а твърдя малко хранят.
Помоли се на царя на цялото небе
да има друг мъж за стопанин.
Грънчар да го владее бог Юпитер склони.
Не почнаха по-леки дни:
товарът глина, тухли, не спря да го притиска.
От Юпитер тогава наново то поиска
да го дари с друг господар.
И Юпитер го прати да служи на кожар.
По-лошо стана. Под кожите дебели,
вонящи, в мръсотия цели
на братовчедите осли
загиваше горкото. – Ах, съдбо, ах! – то ревна, –
защо към мене все си гневна!
Предишните стопани не бяха толкоз зли.
А тоз кожар омразен, в когото блика злоба
и който ще ме умори,
веднъж заринат ли ме в гроба
ще вземе да ми мъчи и кожата дори.
От зло вървиш към друго, напълно неизвестно,
мениш ли господари често.
|
|
|
|
