Библиотека    Шарл Перо    
 

CAPERUCITA ROJA

de Charles Perrault


 

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Приказка от Шарл Перо


 
 

En tiempo del rey que rabió, vivía en una aldea una niña, la más linda de las aldeanas, tanto que loca de gozo estaba su madre y más aún su abuela, quien le había hecho una caperuza roja; y tan bien le estaba que por caperucita roja conocíanla todos. Un día su madre hizo tortas y le dijo:

 

В стари времена в едно село живеело малко момиченце, нямало по-хубаво от него в селото. Tо било голяма утеха за майка си, а още повече за баба си, която му ушила островърха червена шапчица. Шапчицата толкова много му отивала, че всички започнали да наричат момиченцето Червената Шапчица. Един ден майка й омесила питки и й казала:

 
 

-Irás á casa de la abuela a informarte de su salud, pues me han dicho que está enferma. Llévale una torta y este tarrito lleno de manteca.

 

- Иди при баба си да видиш как е, научих че била много болна. Занеси й питка и това гърненце с масло.

 
 

Caperucita roja salió enseguida en dirección a la casa de su abuela, que vivía en otra aldea. Al pasar por un bosque encontró al compadre lobo que tuvo ganas de comérsela, pero a ello no se atrevió porque había algunos leñadores. Preguntola a dónde iba, y la pobre niña, que no sabía fuese peligroso detenerse para dar oídos al lobo, le dijo:

 

Червената Шапчица веднага тръгнала към дома на баба си, която живеела в друго село. Когато минавала през гората, срещнал я вълкът, на когото му се приискало да я изяде, но не посмял, защото имало дървосекачи наоколо. Той я попитал къде отива и момиченцето, което не знаело колко е опасно да се спира и да разговаря с вълк, отговорило:

 
 

-Voy a ver a mi abuela y a llevarle esta torta con un tarrito de manteca que le envía mi madre.

 

- Отивам да навестя баба си и да й занеса тази питка и гърненце с масло, които моята майка й праща.

 
 

-¿Vive muy lejos? -Preguntole el lobo.

 

- А тя далече ли живее? - попитал вълкът.

 
 

-Sí, -contestole Caperucita roja- a la otra parte del molino que veis ahí; en la primera casa de la aldea.

 

Да - казала Червената Шапчица, - от другата страна на мелницата, дето се вижда оттук, в първата къща на селото.

 
 

-Pues entonces, añadió el lobo, yo también quiero visitarla. Iré a su casa por este camino y tú por aquel, a ver cual de los dos llega antes.

 

- Хм - казал вълкът, - аз също бих искал да я посетя. Аз ще отида до къщата й по този път, а ти тръгни по онзи да видим кой ще стигне пръв.

 
 

El lobo echó a correr tanto como pudo, tomando el camino más corto, y la niña fuese por el más largo entreteniéndose en coger avellanas, en correr detrás de las mariposas y en hacer ramilletes con las florecillas que hallaba a su paso.

 

Вълкът хукнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да си вие китки от цветята, които намерилo по пътя си.

 
 

Poco tardó el lobo en llegar a la casa de la abuela. Llamó: ¡pam! ¡pam!

 

Скоро вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: "Чук-чук-чук!"

 
 

-¿Quién va?

 

- Кой e?

 
 

-Soy vuestra nieta, Caperucita roja -dijo el lobo imitando la voz de la niña. - Os traigo una torta y un tarrito de manteca que mi madre os envía.

 

- Твоята внучка, Червената Шапчица - казал вълкът с преправен глас като гласа на момиченцето. - Нося ти питка и гърненце с масло, мама ти ги изпраща.

 
 

La buena de la abuela, que estaba en cama porque se sentía indispuesta, contestó gritando:

 

Добрата бабка, която лежала, защото била малко болна, извикала от леглото:

 
 

-Tira del cordel y se abrirá el cancel.

 

- Дръпни връвчицата и резето само ще се вдигне.

 
 

Así lo hizo el lobo y la puerta se abrió. Arrojose encima de la vieja y la devoró en un abrir y cerrar de ojos, pues hacía más de tres días que no había comido. Luego cerró la puerta y fue a acostarse en la cama de la abuela, esperando a Caperucita roja, la que algún tiempo después llamó a la puerta: ¡pam! ¡pam!

 

Вълкът така и направил и вратата се отворила. Той се хвърлил върху старицата и я глътнал за един миг, защото от три дена нищо не бил ял. После затворил вратата, отишъл да легне в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която скоро пристигнала и почукала на вратата: "Чук-чук-чук!"

 
 

-¿Quién va?

 

- Кой е?

 
 

Caperucita roja, que oyó la ronca voz del lobo, tuvo miedo al principio, pero creyendo que su abuela estaba constipada, contestó:

 

Червената Шапчица като чула дрезгавия глас на вълка отначало се изплашила, но после си помислила, че сигурно баба й е прегракнала от настинката и отвърнала:

 
 

-Soy yo, vuestra nieta, Caperucita roja, que os trae una torta y un tarrito de manteca que os envía mi madre.

 

- Това съм аз, твоята внучка, Червената Шапчица, която ти е донесла питка и гърненце с масло, изпратени от майка ми.

 
 

El lobo gritó procurando endulzar la voz:

 

Вълкът се провикнал, като се опитал малко да си смекчи гласа:

 
 

-Tira del cordel y se abrirá el cancel.

 

- Дръпни връвчицата и резето само ще се вдигне.

 
 

Caperucita roja tiró del cordel y la puerta se abrió. Al verla entrar, el lobo le dijo, ocultándose debajo de la manta:

 

Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила. Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под завивката и й казал:

 
 

-Deja la torta y el tarrito de manteca encima de la artesa y vente a acostar conmigo.

 

- Остави питката и гърненцето с масло на нощвите и ела да си легнеш при мене.

 
 

Caperucita roja lo hizo, se desnudó y se metió en la cama. Grande fue su sorpresa al aspecto de su abuela sin vestidos, y le dijo:

 

Червената Шапчица я послушала и легнала в леглото. Но голяма била изненадата й, когато видяла баба си по нощница и й казала:

 
 

-Abuelita, tenéis los brazos muy largos.

 

- Бабо, много са ти големи ръцете.

 
 

-Así te abrazaré mejor, hija mía.

 

- За да мога да те прегръщам по-добре, детето ми.

 
 

-Abuelita, tenéis las piernas muy largas.

 

- Бабо, много са ти големи нозете.

 
 

-Así correré más, hija mía.

 

- За да бягам по-бързо, детето ми.

 
 

-Abuelita, tenéis las orejas muy grandes.

 

- Бабо, много са ти големи ушите.

 
 

-Así te oiré mejor, hija mía.

 

- За да те чувам по-добре, детето ми.

 
 

-Abuelita, tenéis los ojos muy grandes.

 

- Бабо, много са ти големи очите.

 
 

-Así te veré mejor, hija mía.

 

- За да те виждам по-добре, детето ми.

 
 

-Abuelita, tenéis los dientes muy grandes.

 

- Бабо, много са ти големи зъбите.

 
 

-Así comeré mejor, hija mía.

 

- За да ям по-добре, детето ми.

 
 

Y al decir estas palabras, el malvado lobo arrojose sobre Caperucita roja y se la comió.

 

Като казал това, вълкът-злодей се хвърлил върху Червената Шапчица и я изял.

 
 


Ilustrado por Vicente Urrabieta y Julian Bastinos

 






 
 

Traducido por Teodoro Baró, 1883


Charles Perrault. Cuentos de Hadas, 1883. El contenido está disponible bajo los términos de GNU Free Documentation License

 

© Лина Бакалова, превод от испански


© АБ Двуезична библиотека с преводна литература, 2008