There, in fact, stood the four glasses, brimful of this wonderful water, the delicate spray of which, as it effervesced from the surface, resembled the tremulous glitter of diamonds.

It was now so nearly sunset that the chamber had grown duskier than ever; but a mild and moonlike splendor gleamed from within the vase, and rested alike on the four guests and on the doctor's venerable figure.

But, the next moment, the exhilarating gush of young life shot through their veins. They were now in the happy prime of youth. Age, with its miserable train of cares and sorrows and diseases, was remembered only as the trouble of a dream, from which they had joyously awoke.

The fresh gloss of the soul, so early lost, and without which the world's successive scenes had been but a gallery of faded pictures, again threw its enchantment over all their prospects. They felt like new-created beings in a new-created universe.

"We are young! We are young!" they cried exultingly.

Там наистина стояха четирите чаши, пълни догоре с тази възхитителна вода, на чиято повърхност изскачаха фини мехурчета, наподобяващи трепкащия блясък на диаманти.

Слънцето всеки миг щеше да залезе и мракът в стаята се бе сгъстил съвсем, но от вътрешността на вазата бликаше мек лунен блясък и осветяваше еднакво четиримата гости и достопочтената фигура на доктора.

Но миг след това, екзалтиращата струя на нова жизненост се стрелна по вените им. Сега те бяха в щастливата си първа младост. Старостта, с печалния си съпровод от грижи, скръби и болести, им се струваше само неприятен сън, от който с облегчение се бяха събудили.

Девствеността на духа, така рано загубена, без която сменящите се впечатления от живота им се струваха като галерия от избледнели картини, отново придаде очарование на всичко около тях. Чувстваха се като току-що създадени същества в новосъздаден свят.

- Млади сме! Млади сме! - крещяха ликуващо те.