One day a ragged beggar was creeping along from house to house. He carried an old wallet in his hand, and was asking at every door for a few cents to buy something to eat. As he was grumbling at his lot, he kept wondering why it was that folks who had so much money were never satisfied but were always wanting more.

"Here," said he, "is the master of this house— I know him well. He was always a good business man, and he made himself wondrously rich a long time ago. Had he been wise he would have stopped then. He would have turned over his business to someone else, and then he could have spent the rest of his life in ease. But what did he do instead? He built ships and sent them to sea to trade with foreign lands.

He thought he would get mountains of gold. But there were great storms on the water; his ships were wrecked, and his riches were swallowed up by the waves. Now all his hopes lie at the bottom of the sea, and his great wealth has vanished. There are many such cases. Men seem to be never satisfied unless they gain the whole world. As for me, if I had only enough to eat and to wear, I would not want anything more."

Just at that moment Fortune came down the street. She saw the beggar and stopped. She said to him:

"Listen! I have long wished to help you. Hold your wallet and I will pour this gold into it, but only on this condition: all that falls into the wallet shall be pure gold; but every piece that falls upon the ground shall become dust. Do you understand?"

"Oh, yes, I understand," said the beggar.

"Then have a care," said Fortune. "Your wallet is old, so do not load it too heavily."

The beggar was so glad that he could hardly wait. He quickly opened his wallet, and a stream of yellow dollars poured into it. The wallet grew heavy.

"Is that enough?" asked Fortune.

"Not yet."

"Isn't it cracking?"

"Never fear."

The beggar's hands began to tremble. Ah, if the golden stream would only pour for ever!

"You are the richest man in the world now!"

"Just a little more, add just a handful or two."

"There, it's full. The wallet will burst."

"But it will hold a little, just a little more!"

Another piece was added, and the wallet split. The treasure fell upon the ground and was turned to dust. Fortune had vanished. The beggar had now nothing but his empty wallet, and it was torn from top to bottom. He was as poor as before.

Веднъж един парцалив просяк се влачел от къща на къща. Той носел вехта торба в ръка и молел на всяка врата за няколко дребни монети, с които да си купи нещо за ядене. Както роптаел срещу съдбата си, той се чудел защо става така, че хора, които имат толкова много пари, никога не са доволни, а все искат още.

— Ето — казал той, — например стопанинът на тази къща — познавам го добре. Той винаги е бил добър търговец и преди доста време успя да натрупа баснословно богатство. Ако беше мъдър, щеше да спре тогава. Щеше да предаде търговията на някой друг, а той можеше да прекара безгрижно остатъка от живота си. А какво направи той вместо това? Построи кораби и ги изпрати по море да търгуват с чужди страни.

— Мислеше си, че ще спечели планини от злато. Ала случиха се големи бури в морето, корабите му потънаха и богатството му беше погълнато от вълните. Сега всичките му надежди лежат на морското дъно и от огромното му състояние няма и помен. Има много такива случаи. Май хората никога няма да се наситят, освен ако не погълнат целия свят. А пък аз, да имах само колкото за ядене и обличане, нищо друго не бих искал.

Тъкмо в този момент по улицата се задал Късметът. Той видял просяка и се спрял. Казал му:

— Слушай! Отдавна искам да ти помогна. Подръж торбата си и аз ще изсипя това злато в нея, но при едно условие: всичкото, което попадне в торбата, ще бъде чисто злато, но всяко късче, което падне на земята, ще се превърне на прах. Разбра ли?

— О, да, разбрах - отвърнал просякът.

— Тогава внимавай — казал Късметът. — Торбата ти е стара, не я пълни твърде много.

Просякът толкова се зарадвал, че едва сдържал нетърпението си. Той бързо разтворил торбата си и поток от златни монети се изсипал в нея. Торбата натежала.

— Не е ли достатъчно? — запитал Късметът.

— Още не.

— Няма ли да се скъса?

— Не се безпокой.

На просяка му се разтреперали ръцете. Ех, да можеше златният поток никога да не спира!

— Сега ти си най-богатият човек в света!

— Съвсем мъничко още, добави само една-две шепи.

— Хайде, пълно е. Торбата ще се пръсне.

— Ами, ще издържи още малко, само още мъничко!

Още едно късче било добавено и торбата се разцепила. Златото се изсипало на земята и се превърнало на прах. Късметът изчезнал. На просяка не му останало нищо, освен празната торба, при това цялата разпрана. Той бил все така беден, както преди.