THE ELVES

Grimm Brothers



A shoemaker, by no fault of his own, had become so poor that at last he had nothing left but leather for one pair of shoes. So in the evening, he cut out the shoes which he wished to begin to make the next morning, and as he had a good conscience, he lay down quietly in his bed, commended himself to God, and fell asleep. In the morning, after he had said his prayers, and was just going to sit down to work, the two shoes stood quite finished on his table. He was astounded, and knew not what to say to it. He took the shoes in his hands to observe them closer, and they were so neatly made that there was not one bad stitch in them, just as if they were intended as a masterpiece.

Soon after, a buyer came in, and as the shoes pleased him so well, he paid more for them than was customary, and, with the money, the shoemaker was able to purchase leather for two pairs of shoes. He cut them out at night, and next morning was about to set to work with fresh courage; but he had no need to do so, for, when he got up, they were already made, and buyers also were not wanting, who gave him money enough to buy leather for four pairs of shoes. The following morning, too, he found the four pairs made; and so it went on constantly, what he cut out in the evening was finished by the morning, so that he soon had his honest independence again, and at last became a wealthy man.

Now it befell that one evening not long before Christmas, when the man had been cutting out, he said to his wife, before going to bed,

"What think you if we were to stay up to-night to see who it is that lends us this helping hand?"

The woman liked the idea, and lighted a candle, and then they hid themselves in a corner of the room, behind some clothes which were hanging up there, and watched. When it was midnight, two pretty little men came, sat down by the shoemaker's table, took all the work which was cut out before them and began to stitch, and sew, and hammer so skilfully and so quickly with their little fingers that the shoemaker could not turn away his eyes for astonishment. They did not stop until all was done, and stood finished on the table, and they ran quickly away.

Next morning the woman said,

"The little men have made us rich, and we really must show that we are grateful for it. They run about so, and have nothing on, and must be cold. I'll tell thee what I'll do: I will make them little shirts, and coats, and vests, and trousers, and knit both of them a pair of stockings, and do thou, too, make them two little pairs of shoes."

The man said,

"I shall be very glad to do it;"

And one night, when everything was ready, they laid their presents all together on the table instead of the cut-out work, and then concealed themselves to see how the little men would behave. At midnight they came bounding in, and wanted to get to work at once, but as they did not find any leather cut out, but only the pretty little articles of clothing, they were at first astonished, and then they showed intense delight. They dressed themselves with the greatest rapidity, putting the pretty clothes on, and singing,

"Now we are boys so fine to see,
Why should we longer cobblers be?"

Then they danced and skipped and leapt over chairs and benches. At last they danced out of doors. From that time forth they came no more, but as long as the shoemaker lived all went well with him, and all his undertakings prospered.



ЗАБЕЛЕЖКА: Чрез кликване върху коя да е потъмняваща дума или израз от английския текст, се появяват прозорци-субтитри с българското им значение.

© Братя Грим








ЕЛФИТЕ

Братя Грим



Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че накрая му останала кожа само за един чифт обувки. Тогава той скроил вечерта обувките, като смятал да започне да ги прави на другата сутрин и тъй като бил с чиста съвест, легнал си спокойно в леглото, поверил се в ръцете на Бога и заспал. На сутринта, след като си казал молитвите и тъкмо се канел да започне работа, що да види — двете обувки стоят напълно готови на работната му маса! Той бил поразен и не можел да си обясни това. Взел обувките в ръце да ги разгледа отблизо — те били така изящно изработени, че нямало нито един лош шев по тях, сякаш били произведение на изкуството.

Не след дълго влязъл купувач и обувките толкова му харесали, че платил за тях повече от обичайното — с тези пари обущарят купил кожа за два чифта обувки. Той ги скроил вечерта, а на другата сутрин сърцато се приготвил да се залови за работа, но не станало нужда — още като се събудил, те били вече готови и не липсвали купувачи, които му дали достатъчно пари да купи кожа за четири чифта обувки. На по-следващата сутрин пак намерил четирите чифта обувки готови и така всеки ден: каквото скроял вечерта бивало завършено до сутринта и той скоро стъпил отново на крака и накрая забогатял.

Една вечер, малко преди Коледа, след като свършил с кроенето и тръгнали да си лягат, мъжът рекъл на жената:

— Какво ще кажеш да не спим тази нощ, за да видим кой ни помага?

Жената одобрила идеята и запалила една свещ, а после двамата се скрили в един ъгъл на стаята зад дрехите, провесени там, и зачакали. Като настъпила полунощ, пристигнали две симпатични голи човечета, седнали на обущарския тезгях, сложили пред себе си всичката накроена кожа и започнали да шият, като така бързо и сръчно боравели с иглата и чукчето с малките си пръстчета, че обущарят не можел да откъсне изумения си поглед от тях. Не се спрели, докато всички обувки не били направени и стоели готови върху тезгяха; тогава те бързо избягали.

На сутринта жената рекла:

— Малките човечета ни направиха богати и трябва да им покажем колко сме им благодарни. Те тичат насам-натам без нищо на гърба си и сигурно им е студено. Слушай какво ще направя: ще им ушия ризки, палтенца, жилетки и панталони, и ще им изплета по един чифт чорапи, а ти им направи по един чифт обувчици.

Мъжът отвърнал:

— С радост ще сторя това.

И една вечер, когато всичко било готово, сложили на тезгяха всичките си подаръци вместо скроената кожа за обувки и се скрили, за да видят как ще постъпят малките човечета. В полунощ те доприпкали и понечили веднага да се заловят за работа, но като намерили вместо нарязаната кожа за обувки красивите малки дрешки, изпърво се учудили, а после изпаднали в буйна радост. Бързо се нагиздили с хубавите дрехи и запели:

Сега — каквито сме левенти ние,
май не ни приляга вече обувки да шием?

После се разтанцували и заподскачали през пейки и столове. Накрая излезли и затанцували навън. Оттогава повече не дошли, но на обущаря до края на живота му вървяло и успявал във всяко свое начинание.



© Братя Грим

© Лина Бакалова и колектив, превод и субтитри